Юбилейна изложба на проф. Иван Газдов по случай неговата 80-годишнина
5 – 24 ноември 2025 г.
Откриване: 5 ноември 2025 г. (сряда), 18:00 часа, Галерия „Академия“
ул. „Шипка“ 1, София
Гост-художник: Проф. д-р Николай Младенов
Куратор: Ивана Мурджева
Изложбата ще представят Георги Лозанов и Георги Каприев.
АВТОРСКИЯТ ПЛАКАТ НА ПРОФ. ИВАН ГАЗДОВ
(„Авторските плакати са пътеводни знаци за вашите мозъчни гънки“ – проф. Газдов)
Плакатът е поръчково (рекламно) творчество, което не всякога може да бъде наречено изкуство. Независимо дали става дума за театър или цех за кламери, той е длъжен да ги похвали с целия си арсенал на визуалното си нагаждане. Идеята „Авторски плакат“ на проф. Газдов бяга от всичко това. Художникът става едновременно инвеститор (сам си поръчва задачата) и изпълнител (автор на естетиката). Авторският плакат става само изкуство и нищо друго. И понеже по родствени (и родилни) причини носи цялата визуална ефективност на качествата на плаката, той се превръща в естетически феномен със самостоятелно място в съвременното изкуство. Първата самостоятелна изложба на авторски плакат в България е през 1978 година на „Раковски“ 108 в София от Иван Газдов. Серията „Светът на еснафа“ е тематични знаци на идея и виц на новаторско ниво. Запазени знаци на ИДЕИ вместо на ФИРМИ. Досега тогавашният асистент на проф. Александър Поплилов (който откри изложбата), еволюира целенасочено. Негово е определението „Авторски плакат“ (нотариално регистрирано), негова е и най-емблематичната серия „Игра на силуети“, своеобразен символ верую на цялата идея, приета в света на плаката с голямо уважение (притежание „по покана“ и откупка от известни музеи, и най-вече личното мнение на майстори като Шигео Фукуда и Казумаса Нагаи от Япония).
Формата в авторския плакат е изрязана с категоричността на каменен релеф, така че нейната поява в краткия миг на възприятието да пленява вниманието като стартов изстрел. Нож срещу тъпотата, острие срещу глупостта, изблик срещу деловата посредственост на жанра. Черно-бялата едноцветност е очевидно смущаваща. Да се откаже от цялата питорескова вакханалия и пошла шарена гимнастика е способен само автор със свръхсигурност в наративната мощ на сътворения образ. Нещо като удар на чук върху наковалнята за моделиране на изображението. Гледането на тези плакати след този миг се превръща в ода на възприятия от най-пречистен вид, изтупвайки праха от цялото компромисно и компрометирано излишество на всичко, което не е в целта – единствената идея с нейния визуален виц от най-висша проба. Проф. Газдов е нарекъл авторските си плакати „Пътеводни знаци за вашите мозъчни гънки“. Това определение най-добре олицетворява смисъла на тяхното създаване. Разбира се, това се отнася само за там, където гънките са създали вече път, по който да триумфира тази напълно уникална графика. Всъщност в случая определението „плакат“ е необходимо точно толкова, колкото само да подаде ръка на зрителя, а след това той да му мисли как ще се оправя с цялата сложност на връхлетялата го когнитивна притома. Това последното е лека заигравка с концептуалната визуалност и нейната задължителна доминация.
Проф. Газдов, като изповядващ идеята за надкомерсиален авторски път в най-приложното творчество на плаката, отвори шлюзовете на нови енергии в иначе добре канонизираното рутинно плакатно ежедневие. Художникът е и водеща фигура като професор с активно прилагане на идеята като „Школа на авторския плакат“ в Националната художествена академия, но това не е масово явление и програмно задължение, а игра за посветени, отключвайки идеалите на изкуството на графиката на основа на специфични индивидуални дарби.
С изявата на този колосален „Опус магнум“ в творчеството на проф. Газдов (албума монография „Авторски плакат“, 330 стр., 800 ил.), заедно с идеята „Графикатура“, Иван Газдов се явява най-влиятелният визуален артист в графичното изкуство на България. А с неговите 5 награди само от Япония той се позиционира във високата естетика на световната графика, както е отбелязал в приветственото си слово японският посланик през 2015 г. на тогавашната юбилейна изложба на художника.
MAGICAL MYSTERY GRAPHICATOUR
(Вълшебното магическо графично пътешествие)
Появата на Графикатурата е великолепен отскок над вездесъщите и вече отдавна досадни псевдоимпресионисти, псевдоекспресионисти, над прехвалените бебешки драскулки на импулсивистите. Всеки щрих в зрелите графикатури обгражда високо интелигентно пространство, което конструира уж добре разпознаваеми форми, но представени напредничаво и разчетими само от мозъци и съзнание с културни натрупвания. Формите са инженерно изчертани – прецизно шлифован графичен диамант с контур, затварящ точна необходимост, при което мръдване дори с милиметър в една или друга посока би променило съдържанието колосално. От графикатурите се излъчва необяснима, недостижима и очарователна радост, дишаща и пулсираща в абсолютно авангарден графичен ребус. Изкуството на графикатурата е кавалер на всички минималистични артистични функции. Изрязаната му условност е комплимент за изискаността на сетивата и като ги озадачава, графикатурата ни показва великолепни порции от маски за персонажите си, като с това нагнетява умишлената интрига при тяхното сваляне. А единственото черно обособява рязък контрапункт на низшата повърхностна очна наслада. Графикатурите притежават изключително рядкото качество на изкуството чар, очарование. Предизвикват неосъзнато възхищение и покачват емоцията на общуването с тях, като най-малко важното е сюжетът, а доминира вълшебната графична форма. Хвърчащата лекота и хуморът, с които дарбата на художника рисува, и които заразяват непредубедения зрител, е част от великото усещане при съприкосновението с графикатурата. Графикатурата има задфасадна дълбочина, налага се да бъде наблюдавана бавно, за да се схване и оцени огромната и качествена художествена надбавка върху миналото изкуство – изпепеляваща, свежа, дестилирана фантазия. Графикатурата е хуманитарен хербарий на вселена от невинност, забодените с желязната карфица на графичната категоричност образи копнеят за бъдещ живот. Неподвижният визуален кантус на видимите знаци разцъфва в симфония на надежда, толкова по-стойностна, колкото са по-чувствителни зрителите. Съвършен графичен стил от чиста проба графика – без самоповторения, с бекграунд от огромни графични познания и каква категоричност – истинско черно сияние на мъглявия хоризонт на световната графика. В петте секунди се е калцирала НОВА КОНЦЕПЦИЯ, която още с появата си преди години е нова световна магистрала не само в графиката (да не се подлъгваме от наименованието), а стабилен НОВ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБРАЗИ – СЪБИТИЕ БЕЗ АНАЛОГ. След нагазването в света на графикатурата човек си тръгва потен и въодушевен, неговият ум и сетива са погалени с перо и заковани с пирон. И цветното делнично обкръжение го хвърля в отчаяние, защото вече е станал посветен черно-белник. А съвсем в характерния хумор на стила ще кажа, че графикатурата решително се намества уютно под прочутия юрган на Раушенбърг (Венеция, 1954) и си отдъхва на завет, както се полага на НАСЛЕДНИК И ПО-МЛАД РОДНИНА НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО НА 20-ТИ ВЕК. А и юрганът най-после да свърши нещо полезно.
Sarah W. – Holland, 2011
Проф. д-р ИВАН ЕДУАРД ГАЗДОВ, д-р хон. кауза
КРАТКА БИОГРАФИЯ
ИВАН ГАЗДОВ е роден в Ямбол през 1945 г. Завършва Националната художествена академия през 1970 г. при проф. Ал. Поплилов. Специализирал е в Gerrit Rietveld Academie, Амстердам, Нидерландия през 1978 г. Професор в Националната художествена академия (НХА). В годините 1999 – 2003 е ректор на Националната художествена академия. През 2023 година е удостоен с „Доктор хонорис кауза на НХА“ – най-голямото почетно звание на Академията. През 2017 г. открива голяма ретроспективна изложба в 7 салона на Националната галерия (Двореца) в София. През 1996 г. участва по покана в Първия международен салон на плаката в Гран пале, Париж и последвалата изложба в 5-те континента. Носител е на общо 34 награди за изобразително изкуство, от които 20 национални и 14 международни. Само от конкурси в Япония има получени 5 награди. По-важните НАГРАДИ са: ● Голямата награда на Съюза на българските художници на името на Александър Жендов, 1989; ● Награда от конкурс в Москва по случай 40-годишнината от победата над фашизма, 1985; ● Специалната награда на името на Хидезо Кондо от конкурса на вестник „Юмиури Шимбун“, Токио, Япония, 1986; ● Награда от Art Directors Club (Арт директорс клуб), Ню Йорк, 1989; ● Награда от І международен конкурс за графичен дизайн по интернет, Токио, Япония, 1997; ● Бронзова награда от ІІ конкурс за графичен дизайн по интернет, Токио, Япония, 1999; ● Награда за пощенски марки от Министерството на пощите на Япония, 1989; ● „Златната Диана“ от Община Ямбол за постижения в изкуството, 2004; ● Сребърен медал за постижение през ХХ век от Интернационалния биографически институт, Кеймбридж, Англия, 1992; ● Световна награда за житейско постижение от Американския биографичен институт, САЩ, 1992; ● Носител на държавна награда „Златен век“ – звезда на Министерството на културата, 2015; ● Специална награда за „поканен автор“ от Второ биенале на дизайна, София, 2011; ● Медал „Петър Берон“ от БАНИ, 2015; ● Награда „Златно перо“ от FM радио и галерия „Макта“, 2007 и др. АВТОР е на СОБСТВЕН ГРАФИЧЕН СТИЛ ГРАФИКАТУРА (който е разработен през 1987 г. и е утвърден оттогава с повече от 30 изложби у нас и в чужбина). През 1978 г. представя ПЪРВА ИЗЛОЖБА АВТОРСКИ ПЛАКАТИ – идея, утвърдена чрез голямата монография АВТОРСКИ ПЛАКАТ. През 2002 г. Българските пощи издават серия марки с цикъла „Игра на силуети“ по случай Световната година на плаката. От 2006 г. е почетен член на Арт директорс клуб, София; ● През 2010 г. става академик на БАНИ (Българска академия на науката и изкуствата); ● От 2010 г. е почетен гражданин на Ямбол; ● От 2010 г. е редовен член на EASA (Европейската академия за наука и изкуство, Австрия). АВТОР е над 20 специализирани албума и книги. Негови творби се намират в галерии и колекции по света и у нас – Музей за модерно изкуство, Тояма, Япония; Музей за модерно изкуство „Нойе Замлунг“, Мюнхен, Германия (по тяхна покана); Музей „Форне“ в Париж (цикъл „Игра на силуети“, откупени); Музей на плаката във Форт Колинс, Колорадо, САЩ в Колекция „Мерил Берман“, САЩ; Музей на дизайна, Цюрих, Швейцария, 2021. От 1994 г. има постоянна експозиция в Славейковото школо, Трявна. От 2010 г. в Художествена галерия „Жорж Папазов“, Ямбол има собствена зала (фонд).
https://nha.bg/bg/stranica/izlojba-80-godini-gazdov-global-graphics
Also check out other Arts events in Sofia.
